Въз основа на статията, която написах през 2014 г. по темата, а сега с публикуването на журналистическата статия, публикувана в UOL, както и с актуализациите на моите проучвания в чуждестранното законодателство, особено в Съединените щати, ще направя още няколко коментара относно изхода на този супер любопитен случай: "Selfie da Macaca, Perte II".

Нека да видим откъс от цитираната по-горе статия:

"В понеделник (11.09.) фотограф и организация за защита на животните постигнаха споразумение за прекратяване на съдебната битка, свързана с известната снимка на маймуна, наречена Наруто. Споразумението беше сключено между фотографа Дейвид Слейтър и адвокатите на организацията "Хора за етично отношение към животните" (ПЕТА), която представляваше маймуната.

В рамките на сделката Slater се съгласява да дарявате 25% от бъдещите си доходи получени от снимките, на благотворителни организации, посветени на опазването на видовете от рода Макака в Индонезия, където е направено селфито. Двете страни се споразумяха да приключат спора в апелативен съд"

На сайта на Уикипедия, откъдето започна всичко (вж. статията, обясняваща началото на случая), Дейвид Слейтър си противоречи, нека видим:

"Поставих фотоапарата на статив с много широкоъгълен обектив, конфигурирах настройки като предсказващ автофокус, моторно навиване, дори светкавица, за да имам възможност да снимам лицето в близък план, ако те се приближат отново за игра." Превод : "Поставих фотоапарата на статив със супер широкоъгълен обектив, направих правилните настройки, като предсказващ автофокус, моторна скорост, дори светкавица, за да имам възможност да снимам лицето в близък план, ако те отново се приближат, за да играят."

С други думи, през 2014 г., когато започва спорът за авторството, фотографът твърди, че маймуната е откраднала фотоапарата му и е започнала да снима сама.

Споменах този текст в първата статия, за да покажа, че творческият прираст на фотографското произведение, т.е. елементът, който определя авторството, не е под контрола на фотографа:

"Сега, ако тя е взела оборудването от ръцете му и е щракнала, през ума на фотографа в този момент е могло да мине всичко ("Ето го фотоапаратът ми!", например), освен намерението да снима. Следователно той никога не е допринесъл творчески. Единствената му грижа със сигурност е била да си върне фотоапарата скоро".

"Фактите са, че аз имах интелекта зад снимките, аз поставих всичко под въпрос", казва фотографът в имейл. "Маймуната просто натисна бутон на фотоапарат, поставен на статив - статив, който аз поставих и задържах целия кадър".

По този начин тогава той дава ясно да се разбере, че не е имал никакъв контрол върху снимката. Но сега, в съда, той заявява, че е конфигурирал фотоапарата, поставил го е в рамка, а маймуната е била просто натискач на копчета. Този нов аргумент, който той изтъква, има за цел да покаже, че идеята е била негова и тази идея се е материализирала чрез снимката. Самото "натискане на бутона" не означава непременно творчество.

И както вече определихме че животните не са автори маймуната също не можеше да бъде.

Миналата година, през 2016 г., Службата за авторско право на САЩ издаде актуализиран сборник със своите политики, включващ раздел, в който се посочва, че ще регистрира авторско право само за произведения, създадени от хора. В него се уточнява, че произведенията, създадени от животни, независимо дали става дума за снимка, направена от маймуна, или за стенопис, нарисуван от слон, не отговарят на изискванията. Защото животните не могат да бъдат регистрирани автори съгласно авторското право на Обединеното кралство или САЩ (юрисдикциите, на които се позовава този спор). Ако Слейтър не притежава авторското право, кой го притежава?

Отговорът е в предишната статия, но следва откъс:

Тук се появява изключението от правилото на ЗЗД: снимката е без правна защита. Тя е снимка без автор, няма подкрепа от действащото законодателство, тъй като не е замислена/идеализирана/създадена/материализирана от човек. Тъй като животното също не е автор, имаме пропуск в решението.

Страните обаче са постигнали съдебно споразумение, което също е начин за насърчаване на правосъдието, тъй като заинтересованите страни решават кое е най-добро и за двете. От друга страна, според мен и Пета, и Слейтър са победители в този спор , тъй като те ще се ползват от икономическата експлоатация на фотографско произведение, на което не са автори, нито маймуна, нито фотограф.

И накрая, бих искал да поясня, че се възхищавам на работата на моя колега Дейвид Слейтър и че другите снимки, направени от него през дните, когато беше в тази маймунска общност, са с отлично качество.разходи за пътуването и мисли да смени професията си.

* Запознайте се с книгата "Авторско право за фотографи" на Марчело Прето